Както децата израстват от юношеството към младостта, те се натъкват понякога на драматични промени във физическо, емоционално и социално отношение. Развитието в пубертета и увеличаване на независимостта се свързват със света на възрастните и с употребата на алкохол. Така че в известен смисъл опитването на алкохол в пубертета може да стане ключов рисков фактор към опасно пиене с цел напиване.
Изследванията по този въпрос показват, че мозъкът на младия човек търпи развитие до към 25-тата му годишнина , през което време се установяват важни комуникационни връзки и допълнително се прецизира неговата функция. Учените смятат, че този дълъг период на развитие може да обясни някои страни на поведението, което е характерно за юношеството – като склонността да се търсят нови и потенциално опасни ситуации. За някои тийнейджъри, авантюризмът може да включва експериментиране с алкохол. Промените в тялото и емоциите също предлага възможно физиологичното обяснение защо тийнейджърите действат толкова импулсивно и често не осъзнават, че собствените им действия, като например употребата на алкохол имат сериозни последствия.
Очаквания: Как хората гледат на алкохола и неговите ефекти също влияе върху употребата на алкохол, включително върху това дали и кога да започват да пият. Юноша, който е настроен към приятно преживяване в следствие приема на алкохол е по-вероятно да опита в сравнение с друг, който няма подобни очаквания. Важна част от изследванията за алкохола и неговата употреба се фокусират върху това как създадените представи и очаквания влиянията върху питейната култура в детството, през юношеството до млада възраст (11-14). Представите за алкохола се установяват много рано в живота, дори преди детето да тръгне на училище. До 9-годишна възраст децата обикновено гледат на алкохола негативно и виждат в пиенето само вредни последици. От около 13-годишна възраст, обаче, техните представи и очаквания се променят и стават все по-позитивни, но не на последно място и поради промените, които те изживяват във сетивото вкус. Както може да се очаква, юношите, които употребяват алкохол го правят поради създадени предварително положителни възприятия и първоначалния възбуждащ ефект на алкохола.
Чувствителност и толерантност към употребата на алкохол: Физиологичните разлики между мозъка на възрастен и мозъка на порастващия човек също може да обясни защо много млади пиячи са в състояние да консумират много по-големи количества алкохол, отколкото възрастните, преди да изпитат негативните последици от своите действия, като сънливост, липса на координация, и замайване, махмурлук и др. Тази необичайна толерантност може да обясни гуляите сред младите хора. В същото време, юношите изглеждат особено чувствителни към положителните ефекти от пиенето, което ги кара да се чувстват по-спокойни в определени социални ситуации и съответно да увеличат количеството погълнат алкохол.
Личностни характеристики и психиатрични коморбидност: Децата, които започват да пият в много ранна възраст (преди 12 години) често имат сходни личностни характеристики, които са в основата на ранната употреба на алкохол. А това са разрушителна настройка, хиперактивност и агресия. Те често продължават да имат проблеми и/или асоциално поведение като големи. До алкохола водят и характеристики като депресивност, изолираност или тревожност. Други поведенчески проблеми, свързани с употребата на алкохол включват бунтарството, затруднение при избягване на стресови или вредящи ситуации и множество други черти в характера на младите хора, които не зачитат правилата или чувствата на другите (т.е., невъздържаност).
Наследствени Фактори: Някои поведенчески и физиологични фактори се наслагват, когато говорим за увеличаване или намаляване риска от проблеми с употребата на алкохола при подрастващите. Например, дете на алкохолици или хора, зависещи от алкохол, е поставено в по-голям риск отколкото неговите връстници. Децата от такива семейства е между 4 и 10 пъти по-вероятно да станат алкохолици, отколкото деца, които нямат близки роднини, поразени от алкохолизъм. Деца на алкохолици много по-вероятно ще започнат да консумират алкохол в ранна възраст и не развият проблеми с употребата на алкохол по-бързо. Ето защо личният пример на родителя е много важен.
Изследванията показват, че деца на алкохолици могат да имат фини мозъчни разлики, които предпоставят развитие на по-късни проблеми с алкохола. Например, като се използват високотехнологични образни техники за изследване на мозъка учените откриват, че децата на алкохолици (ДНА) имат ясна отличителна черта в един вълнови мозъчен модел (наречен реакция P300), който може да маркира риск от алкохолизъм в по-късна възраст. Изследователите проучват също и други мозъчните различия в такива деца, които се откриват много преди срещата им с алкохола, включително мозъчни вълни по време на сън, както и промени в структурата и функцията на мозъка.
Някои проучвания показват, че тези мозъчни разлики могат да бъдат особено очевидни при хора, които показват поведенческо разстройство, антисоциално разстройство на личността, лошо импулсно управление. Проучванията как структурата и функцията на мозъка, които водят до определено поведение ще помогнат на учените да разберат по-добре как пред рисковите фактори формират последяващата употреба на алкохол. Или какъв е отговорът на въпроса дали депресираният човек посята към чашката за да се отърве от депресията или пиенето води до промени в мозъка, които го карат да се чувства депресиран?
Други наследствени фактори могат да станат ясни в следствие на изследвания кои точно гени залагат в мозъка пристрастяването. Чрез анализиране на генетичния състав на хора и семейства с алкохолна зависимост, изследователите са открили, специфични зони в хромозомите, които кореспондират на риска от алкохолизъм. По-нататъшните изследвания ще хвърлят светлина върху степента, с която същите или различни гени допринасят за проблеми с алкохола при възрастни и юноши.
Влияние на околната среда: точното определяне на генетичния принос не може да формира цялата картина за това как и защо при някои хора се стига до алкохолизъм,тъй като проблемът е комплексно взаимодействие между наследствени фактори и фактори, идващи от околната среда, последиците от които едва сега започват да бъдат проучвани при подрастващите. И това, което влияе върху употребата на алкохол в една възраст няма същия ефект в друг период от живота на човек. Както показва екипът на д-р Роуз генетичните фактори по-скоро имат определящо влияние върху поведението на подрастващите относно употребата на алкохол в края на пубертета, от колкото в неговото начало и/или среда.
Факторите на околната среда, като например влиянието на родителите и връстниците, също играят роля за консумацията на алкохол в юношеството. Например, родители, които пият повече и които гледат благоприятно на опитването на алкохол от техните деца, могат да имат деца, които като възрастни ще консумират повече алкохол. Или тийнейджърка с пълнолетен приятел е по-вероятно да консумира алкохол и други наркотици и/или да се ангажират с престъпно поведение, ако приятелят и се занимава с такива дейности.
Изследователите проучват и други влияния на околната среда, както и влиянието на медиите. Днес алкохолът, както и много други продукти, е широко достъпен и рекламиран чрез телевизия, радио, билбордове и интернет. Изследователи учат как младите хора да реагират на тези реклами. В проучване на 3-ти, 6-ти и 9-ти клас, тези, които приемат рекламите на алкохол като положителни са по-склонни да закупят алкохолни продукти. Изследванията обаче не са еднозначни дали влиянието на рекламите води до реална консумация на алкохол от непълнолетните.
Източник: pubs.niaaa.nih.gov